„Велкро“ е много използван пример за използване на природата. През 1948 година швейцарският инженер Джордж де Местрал при чистенето на кучето си след разходката, разбира как бодлите на бодила се закрепват за козината му. Светоотражателя „Котешко око“ е открит и патентован от англичанинът Пърси Шоу през 1935 година, като следствие на наблюденията му върху отражението на светлината от очите на нощни животни като котки, кучета и други. Поради способността на лотоса да не се замърсява, като не се омокря и водните капки не само не се задържат, но имат и почистващ ефект, той представлява интерес за учените. Има разработени различни покрития, които се използват за сгради (покриви, прозорци и др.).
Учени от GE, изследвайки структурата на крилото на пеперудата откриват принципи, които им помагат да разработват нанодатчици за откриването на различни химически съединения, включително и експлозиви.
В Хараре Зимбабве е построена търговска и офис сграда Eastgate Centre с пасивна система за охлаждане, която използва за прототип жилищата на термитите. Чрез система от комини, които се отварят през нощта и затварят през деня се постига минимална температурна разлика и 90% икономия на енергия спрямо конвенционално охлажданите с климатични инсталации сгради. Сграда съгласно тези принципи е построена и в Лондон.
Гекона използва ван-дер-Ваалсови сили, за да се предвижва без използването на лепило или смукатели по повърхността . В долната страна на краката му има разположени голям брой фини косъмчета. Всяко косъмче има много малка сила на привличане с повърхността, върху която ходи гекона. Поради големият брой такива косъмчета сумарната сила е достатъчно голяма. Тъй като гекона притежава около 29000 броя на квадратен сантиметър то силата, с която се задържа гекона е от порядъка на 40 нютона.(около 0,4 кг).
Изследвания от април 2009 година на Университета в Генуа показват, че перата на птиците са подходящи да намаляват съществено съпротивлението на самолетите във въздуха и на подводните съдове във водата. Такива съдове могат покрити с пера да бъдат много по-ефективно използвани.
Италианският учен Александро Ботаро изследва функционирането на покривните пера на крилата на птиците. Той и неговите сътрудници установяват, че при полет на птиците някои от перата застават под определен ъгъл и намаляват колебанията на въздушния поток. При тестване във въздушен тунел се измерва до 15 % намаляване на съпротивлението на въздушния поток. Счита се, че при използване на разработена на базата на изследване на полета на совата технология ще може значително да се намали шума от самолетите.